Защо Иран избягва пълномащабна война със Запада

Основна цел на офанзивите, подхванати от Съединени американски щати и Англия против подкрепяните от Иран бунтовници хуси в Йемен, ще бъде да се подсигурява, че с изключение на възпирането на по-нататъшни офанзиви по отношение на комерсиалното мореплаване в Червено море, интервенцията не провокира сериозна ескалация на военните дейности в Близкия изток.

Откакто Хамас, друга терористична организация, която се употребява с поддръжката на Техеран, стартира своето убийствено нахлуване против Израел на октомври 7, едно от главните съображения за западните политици е спорът в Газа да не се развие в по-широка близкоизточна война.

По тази причина, директно след офанзивите на Хамас, Байдън администрацията разположи две бойни групи самолетоносачи в района, с цел да попречи на Иран да употребява своята мрежа от проксита в района, в това число хусите, от опити за провокиране на по-нататъшна дестабилизация.

И към днешна дата политиката работи. Докато Хизбула, главният съдружник на Иран в Южен Ливан, предприе спорадични офанзиви против Северен Израел, а подкрепяните от Иран милиции в Сирия и Ирак нападнаха бази на Съединени американски щати, страховете от огромна ескалация на спора в Газа се оказаха неоснователни.

Единствената зона, в която Иран и неговите съдружници са съумели да окажат доста влияние, е в Червено море, където хусите, които разчитат в огромна степен на Техеран за военно съоръжение, последователно ускоряват офанзивите си против комерсиалните кораби, навлизащи в методите на Суецкия канал.

Първоначално хусите, които оповестиха война на Израел, откакто израелските отбранителни сили започнаха офанзивата си в Газа, с цел да унищожат Хамас, твърдяха, че ще нападат единствено кораби, предопределени за еврейската страна. През последните седмици обаче техните офанзиви се разпространиха, с цел да обзет други кораби, изключително товари, предопределени за Европа и Съединени американски щати.

Тактиката е тенденциозен опит да се разстрои западната стопанска система, като се принудят корабните компании да пренасочат интервенциите си към нос Добра вяра, което води до спомагателни разноски и евентуално подхранва нов инфлационен скок.

Докато американски, английски и френски военни кораби преди този момент са взели участие в прихващането на ракети и офанзиви с дронове на хусите в Червено море, хусите тенденциозен опит за ориентиране към военни кораби на Съединени американски щати и Англия, настоящи в района във вторник вечерта – нахлуване, предопределено да съвпадне с визитата на Антъни Блинкен, държавния секретар на Съединени американски щати – се оказа последната капка.

Американецът и Британските сили дадоха отговор, като нанесоха удари по повече от 70 цели в 16 места, целящи да унищожат базите, складовете за оръжия и пристанищата, употребявани от хусите, с цел да провеждат своите офанзиви.

Операцията предстоящо провокира ужасни предизвестия от хусите и техните съдружници с тежки последствия. Представители на хусите споделят, че ще има „ тежко възмездие “, до момента в който Иран, който оказа помощ за образованието на бунтовниците хуси, виновни за осъществяването на офанзивите в Червено море, твърди, че действието ще подхрани „ несигурността и неустойчивостта “ в района.

Но до момента в който хусите и други ирански милиции в района безспорно ще се стремят да отговорят на военните дейности, инициирани от Съединени американски щати и Обединеното кралство, е малко евентуално това да докара до по-широка ескалация заради повода, че Иран, който в последна сметка управлява техните интервенции, няма предпочитание да влиза в директна борба със Запада.

Струва си да си напомним, че прокси войната, която Иран води против Запада и неговите съдружници доста преди офанзивите от 7 октомври. Американските сили, основани в Близкия изток, да вземем за пример, постоянно вземат участие в конфликти против подкрепяни от Иран милиции тук-там като Сирия и Ирак.

В един от най-забележителните произшествия през юни 2021 година американски военни самолети насочваха въздушни удари против подкрепяни от Иран милиционерски групи покрай сирийско-иракската граница, откакто нападнаха американски складови уреди.

Показателно е, че американските дейности не предизвикаха огромна ескалация на военните дейности сред Вашингтон и Техеран, не на последно място тъй като Иранците, макар че са щастливи да оставят своите пълномощници да правят мръсната им работа, нямат желание да предизвикат директна война със Запада.

Иран ще заеме сходно отношение след офанзивите в Йемен, което би обяснило много приглушения отговор на Техеран на дейностите на Съединени американски щати и Англия, като публични лица се оплакват, че офанзивите са „ очевидно нарушаване на суверенитета и териториалната целокупност на Йемен “, без да загатват боен отговор.

И това ще остане по този начин, до момента в който Техеран не се пробва да отвори различен фронт, като да вземем за пример ориентиране към корабоплаването в Ормузкия пролив, тесния вход към Персийския залив, който е съществена точка за достъп за световни енергийни доставки.

Иранските сили по-рано тази седмица превзеха петролен танкер в Оманския залив, ход, жигосан като „ противозаконен “ от Вашингтон. Всички по-нататъшни опити на Техеран да попречи на корабоплаването в пролива може елементарно да доведат до това, че Иран ще се включи в директна военна борба със Съединени американски щати, която до момента толкоз настойчиво се е опитвал да избегне.